Евакуацията на Рафа е още една форма на изтезание от Израел

Когато на 6 май се популяризира новината, че Хамас е приел предложение за помирение, из Газа избухнаха празненства. Хората излязоха по улиците, аплодирайки, вярвайки, че войната – седемте месеца на пъкъла – е свършила. Бях песимистичен, само че и аз се просълзих при мисълта, че ужасът може да свърши.

Скоро стана ясно, че единствено едната страна е приела договорката. Другата беше твърдо решена да продължи бруталните си кланета над палестинци. Израел продължи напред с нахлуването си в Рафа, където повече от милион души от северната и централната част на линията бяха потърсили леговище, вярвайки на израелските уверения, че това е „ безвредна зона “.

На 7 май израелската войска завладя граничния пункт Рафах с Египет, единственият излаз за палестинците, които можеха да намерят средства за евакуация, и ранените и болните, които съумяха да получат позволение от Израел да изоставен. Това беше и главната точка за достъп за дребното филантропична помощ, която Израел позволяваше да влезе в линията.

Семейството ми и аз се опитвахме да намерим излаз от Газа. Новината разруши и дребното ни очаквания да си тръгнем. Сега в действителност няма къде да отидем, защото сме изправени пред гибел от бомбардировки, апетит или заболявания.

Израел показва своите заповеди за евакуация на останалия свят като грижа за палестински цивилни. Но Израел знае, че бутането на хора от място на място на всеки няколко седмици е форма на изтезание.

Повече от половин милион палестинци са избягали от Рафах, оповестяват от Организация на обединените нации. Семейства, които към този момент са били разселени неведнъж, трябваше още веднъж да опаковат движимостите си и да се насочат към неустановеност.

Противно на изказванията си пред западните медии, Израел не е подхванал никакви ограничения за евакуацията. Хората, които бягат, би трябвало да заплащат за персонални коли или каруци, с цел да ги реалокират. Тези, които нямат пари, се пробват да вървят. Някои са прекомерно небогати или имат заболели или възрастни членове на фамилията и не могат да създадат пътуването.

Половин милион души, напуснали Рафах, трябваше да се реалокират при родственици – в случай че имат шанс – или да обтегнат палатки, където намерят място. Не им се обезпечават храна, вода и други неща от първа нужда. Най-вече няма гаранция за сигурност. Само преди ден семейство, преди малко избягало от Рафах, беше убито, когато израелската войска бомбардира къща в лагера Нусейрат.

Движението на този голям брой хора слага голямо напрежение върху общностите, в които се местят. На опашките за вода и самун са избухнали сбивания. Цените на главните хранителни артикули скочиха до небесата. Това непрекъснато наложително изселване на хора раздира обществената тъкан на палестинското общество.

Животът в разселване е това, което нито едно дете, нито възрастен би трябвало да изпитва. Хората са натъпкани в стаи или палатки, от време на време повече от дузина. Няма тоалетни, душове, подобаваща канализация. Няма усамотение или персонално пространство.

Болести, един път изкоренени, в този момент са необятно публикувани. Хората постоянно се заразяват с хепатит и стомашни вируси.

С повишението на температурите топлинният удар лишава животи, в това число на бебета и деца.

Постоянните насилствени изселвания от Израел на към този момент разселени палестинци също нарушават дребното сходство на нормалност, което родителите се пробват да основат за децата си.

Преди месец посетих един от лагерите в Рафа. Там срещнах Несрин Аюб, която беше принудена да напусне дома си в град Газа със фамилията си.

След като е изгубила толкоз доста, тя откри малко разтуха в щерка си Тасним, която посещаваше часове в неподготвено учебно заведение и се връщаше в палатката им с искра на наслада, рядка стока в тези обезверени времена.

Учителите и приключилите университети непринудено образоваха деца, надявайки се да издигнат духа им измежду отчаянието. Срещнах и Самия ал-Хор, учителка по арабски, която също беше избягала от север. Нейният блян по познатия темп на класната стая я беше подтикнал да събере деца, нетърпеливи да учат, и да ги научи на арабски език върху парче парчета, които тя беше трансформирала в черна дъска.

Лагерът беше една от първите зони в Рафах, които Израел подреди да изтегля. Импровизираните класни стаи са демонтирани, насладата от ученето – лишена.

Палестинците би трябвало да бъдат лишени даже от най-малките моменти на благополучие. Такова е израелското мислене. Спомняте ли си възмущението на израелските медии от сцените на палестински деца, които се пробват да се охладят в морето измежду знойната горещина? Не би трябвало да има отмора за палестинците. Те би трябвало да бъдат наказани на безконечни премеждия.

Както палестинската авторка Сюзън Абулхава неотдавна ни подсети в едно есе, Израел Шахак, оживял от Холокоста и израелски интелектуалец, беше един от първите, които видяха отражението на нацизма в Израел. В есе от 1983 година той написа, че е забелязал израелската наклонност към това, което той назовава „ нацификация “ още през 1968 година, година откакто израелската войска окупира Западния бряг и Газа.

„ Сега е общоприето да се твърди, че множеството от ужасите на Хитлер биха могли да бъдат предотвратени, в случай че желанията и ранните практики на нацистите бяха разпознати каквито са били. Същото важи и за израелския нацизъм. Все още може да бъде спряно, в случай че бъде забелязано какво е “, написа Шахак.

В продължение на четири десетилетия предизвестието му не беше взето под внимание. И ние стигнахме до точката, в която Израел прави геноцид в Газа, необезпокоявани от световното отвращение.

Газа е „ пъкълът на земята “, както сподели Организация на обединените нации. Звукът на дронове и бойни самолети, ревът на бомбардировките и обстрелите, миризмата на разлагащи се тела и сурови отпадни води, гледката на изравнени квартали, конвулсиите на глада и жаждата, мъката от загубата на близки царуват в това малко пространство линия земя.

Преобладаващите страсти не са на резистентност, а на тъга, обезсърчение и смут. Митът за палестинската устойчивост се срутва пред лицето на невъобразимото страдалчество, нанесено на палестинците от Израел.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.